Поезия

[fred]

А на млади години съм писал някое друго, ама не се броя за добър поет де.Затова писах, да не са лични стихове, да не стане "по-бозава" темата де, щото почне ли се веднъж, няма спиране.


А сега по темата-да ви пусна едно откъсче от поема на Пиер Дьо Ронсар, френски поет от 16 век, за който някои смятат, че има български корен.Ето това е в тая насока.

Пиер дьо Ронсар

превод от старофренски: Лилия Панова

ЕЛЕГИЯ 16
…
И тъй за бащините ми предтечи…
Отвъд Унгария, в едни земи далечни,
където Дунавът, скован от лед,
на Тракия антична е съсед,
над поданици верни господар,
живял маркиз със името Ронсар -
богат на злато, градове, земя.
Пламтящ да встъпи в истинска война,
един от неговите синове,
от своята родина надалеч,
през равната Унгария превел
войската си. Във своя поход смел
Германия през юга прекосил,
Бургундия, Шампань, но продължил
и доблестно под френски знамена
воювал редом с Филип Валоа,
да разгромят британците до крак.
За храброст винаги оставял знак.
Към Франция за вярна служба в дар,
по бреговете плодни на Лоар,
имения от краля придобил.
Той новия си дом тук построил.
Забравяйки за братя и баща,
на своите потомци дал съдба,
а на очите мои светлина.
*****

и един сонет, превода може да е и от руски, не знам

***

Ще остареете и след безкраен ден
край огъня, над преждата превита,
напевно стиховете ми ще замълвите:
- На младини Ронсар бе влюбен в мен.

И уморена, на съня във плен,
слугинята ще трепне и с възхита,
пленена от словата, ще попита
кого си спомнят с глас плах, смутен.

Да чуя този зов, не ще успея;
умрял ще съм, в земята ще изтлея.
И грохнала, ще кажете с тъга

- Защо отхвърлих го, той прав ма беше?
Виж розата: до преди час цъфтеше,
а ето - прецъфтяла е сега.

[fred]

ЖАК ПРЕВЕР

Малолетните влюбени

Малолетните влюбени се целуват и галят,
опрени о тъмните врати на ноща,
а минувачите ги обикалят
и ги сочат,мърморейки разни лоши неща.
Но те,старците,правят грешка голяма-
там,където те сочат,онези ги няма,
там са само трептящите сенки от тях,
които ги карат с презрителен смях,
негодувание и завист,и ярост
пред толкова младост при тяхната старост
да скърцат със зъби и размахват юмрук,
а самите те ,младите,те съвсем не са тук,
те са нейде високо,във свят един друг,
те са станали вече един лъх,един звук,
един блясък сред блясъка,ослепително нов,
на своята първа малолетна любов

[viki]

Пролетно бяло

нежно усещане за обичане светло,
родено в синьото на нечии очи,
цъфти във клоните на сън за пролет
и щастие бяло кротко вали...



Ухание в бяло
помилва деня, нечуто прошумя

и се скри в смеха на момиче,

вятърът топъл от нейде притичал
рони мигове бели в слънчеви шепи.



Бели кокичета
пак са разцъфнали красиви и крехки,
поникнали първо в душа на дете,
венец изплитат от думите бели
мисли пролетни в нечие тъжно сърце...


Бяла ръка
на щедър художник отново рисува
в прозореца цъфнал ябълков цвят
и бяла надежда тихо се ражда
в усещане нежно за нова среща с пролетта...
Spring Symphony - ANDRE RIEU - Relaxing instrumental music



взето от тук

[fred]

Едно пролетно и революционно, в добрия смисъл на думата, а не, като изтъркано клише от нашето близко минало, може да се каже и настоящо.

Пролет
Н.Вапцаров

Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет...
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и – умра на твойте барикади!

[viki]

ДА СЪМ СЛЪНЧЕВО МОМИЧЕ
Петя Дубарова

В дланите ми каца слънцето червено -
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.

Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.

И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."

Аз искам, щом издъхна уморена,
то - слънцето - със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.

[Mirela]

Това си го спомням от когато бях ученичка ! Щом сме на пролетна вълна

Пролет

Пеят птички пъстрокрили,
Трепне свежия листак,
Със чадър от синя свила
Руса пролет шета пак.
Спира над горите гъсти,
Спира сред полята тя
И разтваря с тънки пръсти
Най-сънливите цветя.
Дига гугличка и трепка
В луда радост всеки цвят
И по пъстрите му клепки
Топли капчици блестят.


Асен Разцветников

[fred]

Ето още едно от Вапцаров, като се хванахме с тая пролет.

Пролет
Никола Вапцаров

Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей!

Дори през бензинните пари,
през пласт от стоманни ята
тя иде. Вратите разтваряй
и бодър срещни пролетта.

Тя иде с реките, които
събират сребристия сняг,
тя идва със бой канонаден,
разбива простора мъглив.

Тя пита: "Стоиш ли на поста?
Не клюмна ли вече глава?"
И после те грабва и носи
на своите светли крила.

В очите ти пламват пожари,
кръвта ти немирно шуми.
Пред тебе светът се разтваря,
разтварят се слънчеви дни.

Ти имаш любима? – Обичай!
Ти вярваш в живота? – Добре!
Подай си ръката челична –
отвънка е пролет! Здравей!

[fred]

НЕГОВАТА ЕПИТАФИЯ
Сър Уолтър Рели

Превод от английски: Искра Пенчева

Дори и времето,
отнело на версия като враг,
ведно със всичко друго,
нашта младост, нашта радост,
и плаща ни във гроба тих и в мрак
единствено със шепа пръст и старост -
дори и то след пътищата ни избродени
отсрочка дава,
безсилно край на дните ни
да сложи с точка.
Защото от пръстта, от гроба и от моя прах
сам Бог ще ме въздигне!
Ще възкръсна пак!

[milenamr]

Награда или наказание си,мой живот?
От болките на другите да вия,
да утолявам жажди с кръв и пот
а да не мога аз да се напия!

Награда или наказание си,красота?
Заради теб не мога да се скрия!
И покорявам с теб света,
но и редовно цапат ме с помия.

Награда или наказание си ти мой ум?
Заради теб прозрях нетленно и небъдно.
проклинах после,че си бърз като куршум,
щом заради теб погребах сън несбъднат.

Награда или наказание ,си свобода?
Заради теб изтръгнах корени дълбоки.
Високо стигнах –горда,сама,
И нямах рамо в мигове жестоки.

Награда или наказание си ти ,любов
Заради теб летях и покорих всемира.
А после ме боля от студ така суров,
че заради теб разбрах как се умира!


Мадлен Алгафари

[viki]

ПРОЛЕТ

Петя Дубарова

Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце.

Мокрее стопеният сняг по косите.
Красиви сме в джинсите от кадифе.
И чувствам как огън на кръгове скрит е
в очите ни с тежкия цвят на кафе.

Мостове, задрямали сфинксове, дюни...
Със наш седемнайсетгодишен размах
възсядаме, будим... Но кой ли целуна
косите ми светли от слънце и прах?

Дали ме докосват по светлото чело
смутените устни на дръзко момче?
А може би просто задъхана радост
в косите ми блика, в кръвта ми тече...

Petya Buyuklieva i Georgi Hristov - Prolet

[fred]

И двата горни са хубави

НА ДВАЙСЕТ И ЕДНА ГОДИНИ
Алфред Едуърд Хаузмън
превод Искра Пенчева


На двайсет и една години
един мъдрец ми довери:
да раздадеш пари, имане, короната дори,
не е беда, ала внимавай - сърцето си пази!

Раздай и перли, и рубини,
богатство разпилей, но на страстта не се отдавай -
на любовта - недей!

Словата му излишни бяха - тогава бях едва
на двайсет и една години, съвет да разбера.

На двайсет и една години пак чух го да реди:
Сърце дадеш ли, после вечни очакват те беди!
Ще заплатиш цена висока с въздишки и скърби!

Сега на двадесет и две съм, но късно е, уви!

[viki]

През стъкло от лято

На косите ми поляга като пъстра селска кърпа

радостта. А дъждовете ме обличат със вода.

И немирна струя въздух смешно дрехите ми дърпа.

Хвърля светла сянка облак като дядова брада.

И препълнена със лято, през стъкло от лято гледам,

за да видя как топи се като синя свещ нощта.

За да видя сън от лято, през стъкло от лято гледам,

за да видя невидени досега неща.

Петя Дубарова

[fred]

КРАТКА ИЗПОВЕД
НА ФРАНСОА ВИЙОН

Да бях се кротнал
като верен пес
под масата на господарите,
не бих броил ребрата си,
но днес
е късно да си лягам
на парцалите.
Помайвам се,
а времето лети.
Ушите ми заглъхват
от шамарите.
Любима, да не беше ти,
напълнил бих душата
на гробарите.

[Mirela]

Живей, приятелю, живей!

ЖИВЕЙ, когато имаш всичко
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен!

ЖИВЕЙ, когато от тревата
орониш първата роса
и търсиш в утрото приятел
на детските си небеса!

ЖИВЕЙ, когато ти се плаче
или до плач си отвратен.
От бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден!

ЖИВЕЙ, с умората на всеки,
сънувай неговия сън!
И ако всичко си отрекъл,
повикай слънцето отвън.

ЖИВЕЙ, когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне грубо
метални устни да кове!

ЖИВЕЙ, с гласа и препирните
на малките си дъщери!
Изстинеш ли съвсем, опитай
ледът искра да сътвори!

ЖИВЕЙ, дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо,
усещаш нечий нож в гърба.

ЖИВЕЙ за всичко! А когато
животът вече изгори,
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

ЖИВЕЙ и всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега
живей, приятелю, ЖИВЕЙ!

[fred]

Николай Искъров

Балада за кучета - 1962

Помня: въздухът мокър лепнеше по косите ни.
Те вървяха покорно - доверчиви и сити.
Покрай селото сгушено, в долчинката престъргана
от бодили изсъхнали, се озърнаха първите.
Те не лаеха, вярвайте, а стопаните мълком
о железния прът ги завързваха дълго,
и по косъма галеха под звъна на синджирите,
и ръмеше отгоре ни, без да мисли за спиране.

После пуснаха тока - като удар премина -
оттогава те мразя, електричество синьо!
Сред кълбото неистово на секундата къса
ти, приятелю мой, как успя да се скъсаш
и езика настъпвайки, да се втурнеш към хълма,
но те чакаха горе със двуцевките пълни.
Ах, душата ми детска полетя, без да пита,
да догони живота сред звъна на сачмите,
под дъжда безпощаден от горящо олово -
по-далече от мене и със тебе отново!

Аз разбрах: свободата в тази дълга минута
(още малко, момчето ми!) тук наблизо се лута...
И прегърнати двете, полетяха душите ни.
Беше кратко и хубаво - иска ли питане.